Бунтовниците от третия спътник. Част № 1. Фантастика.          Беше

         Бунтовниците от третия сателит. Част № 1. Фантастика.

         Беше една спокойна вечер на борда на галактическия транспортен съд Nissan. Аз седях в каютата и пушех лула, а Ким и Палма шетаха из кухнята. Рорри беше излязла из кораба със сина ни Джейсън, а извънземната котка Поки майстореше нещо в дребното хале до каютата. Намирахме се на космодрума край Научния център на драконите на планетата Orixon 2. Бях се замислил по своите неща, най-вече мемоари от предишното. Тази вечер нямах дежурство на мостика, седях си до камината и се радвах на миговете успокоение. По някое време в каютата пристигнаха Браун, Никита и Джейн. Браун ме погледна и тримата се разположиха при мене край камината.

        - Какво се чува, ще вървим ли скоро на задача?… - попита Джейн.

        - Имаме отмора няколко дни… - споделих аз, а Джейн ми се усмихна закачливо и сподели:

        - Да отворим бутилка джин?…

         Аз кимнах, а Ким се появи с бутилката джин и попита:

        - Кога сте на дежурство?

        - От полунощ… - сподели Джейн.

         В каютата беше прелестно и уютно с меката светлина и тихата музика. На планетата на драконите ние нямаше от какво да се тормозим, не както щом сме на мисия… Времето като че ли беше спряло. Пийвахме джин и пушехме лула тютюн, а Поки по някое време приключи майсторенето си и пристигна при нас. Тази извънземна котка беше станала фаворитка на кораба ни. Откакто приключи ремонта на дребния си транспортен съд, Поки обичаше да изчезва от време в точния момент, а като се върнеше ни разказваше за приключенията си. Тази вечер на борда на нашия кораб  Nissan  екипажа от 200 боеца почиваше, с изключение на дежурните и защитата, а ние- 40 души, екипа алфа обмисляхме нова задача. Нашият инструктор- змей с името Флу ни беше предложил за разискване над 10 разнообразни мисиии, из сред които ние трябваше да си изберем… Нашият транспортен съд беше едно извънредно оборудване,проектирано взаимно със драконите. На борда бивахме някъде към 300 души според от гостите си. Бяхме ходили единствено на няколко задачи през “портала на измеренията ”, който диспечерите ни отваряха в разнообразни точки от галактиката. Последния път едвам не попаднахме в клопката на главните си врагове- пасарите (човекоядни чудовища, които извънредно бързо се размножават). Тогава ние се бяхме отдръпнали единствено един час, преди клопката да се задейства…

         Вечертта продължаваше, а ние  десетимата, всички от екип алфа обмисляхме задача след задача. Имахме период от 48 часа да изберем дестинацията. Не бяхме мързеливи, нито страхливи, само че кой се разделя елементарно със спокойствието си. Цялото ни финансиране беше поверено на драконите, а това ни задължаваше да вървим по задачи и  да не се замисляме за пари…  Браун и двете му мацки ни оставиха някъде към девет часа, а ние с Ким излязохме на терасата на каютата. Въздухът беше богат на озон и се сипеше дъжд. Температурата беше към 5 градуса.  

        - Какво ще вършим довечера?… - попита Ким.

        - Да идем да поплуваме!… - предложих аз. Бордовия басейн беше част от луксовете на този транспортен съд. Точно до него беше пък оранжерията и барчето. Докато слизахме със асансьора към равнището на басейна из кораба забелязахме да се организира обучение. Нашият командир- Манхатън беше пределно непоколебим. На басейна имаше към двайсетина души, а водата беше с приятна температура. Поплискахме се наволя, нещо което повдигаше и въодушевление и общото физическо положение. Като излязохме от водата, към час по-късно, Палма ни чакаше на бара с чаша джин в ръката:

        - Можеше да ме извикате и мене!… - сподели тя, а Ким се нацупи, до момента в който навличаше униформата си със всички неща по нея и изключително гайвъра (разгръщащ се скафандър, огромен колкото табакера). Седнахме още веднъж на чаша джин, а присъстващите към нас правеха тъкмо същото- обсъждаха идната задача, за която още нямаше взето решение. Аз още веднъж потънах в собственните си мисли, с неизменимата лула в ръка и автомата калашников до мене, а Ким и Палма се бяха зазяпали в екраните на ръцете си и най-вече размишляваха. По- късно тримата излязохме пред кораба и прекосихме площадката за кацане. В близкия парк беше извънредно прелестно след дъжда. Тук се разхождаха както дракони, по този начин и земляни от нашите сили. Тримата небързахме за на никое място, въпреки леко да се притеснявахме от избора си на задача, а нашите гласове при този избор можеха да са решаващи… 

         На сутринтта се разсъниха пресен и жизнен. Разсъних се на чешмата и укрепих огъня в камината. Ким към този момент вареше сутришното кафе. Скоро в каютата се затопли и стана прелестно и уютно. Навън валеше пороен дъжд, а из кораба се организираше обучение. Седнахме със Ким край камината. Другите още спяха.

        - Какво ще вършим през днешния ден, Алекс?… - попита тя,

        - Днес ще избираме задачата!… - споделих аз. Кафето беше ароматно и мощно, а лулата която възпламених ми върна бодрото въодушевление. Днес можеше и да тръгнем на задача, незабавно, щом си изберем коя, а това ми подсещаше, че нямаме доста свободно време.

         Скоро стана и Палма. Тя се измъкна из завивиките си и попита:

        - Къде сме?…

        - Все още тука!… - й сподели Ким.

        - Да не съм изтървала нещо?… - попита Палма.

        - Не. Нищо. - сподели Ким.

         По- късно тримата вървяхме из парка край космодрума. Дъждът не ни пречеше, а внасяше свежо сутришно въодушевление у нас. Спряхме на едно барче в парка, където имаше към 15 дракони, всякакви други типове извънземни, както и десетина земляни.

Денят започваше добре, а ние тримата бяхме към този момент съвсем разсънени.

         Беше малко по- късно, когато към този момент задачата беше определена. Престоеше ни старт към “портала на измеренията ”, откъдето щяхме да правим скок до звездната система Doritx. 

Както разбрахме стартът беше избран за след един час.  Из кораба течаха последните инспекции на системите, преди старта. Излетяхме обикновено от космодрума край Научния център на драконите. Порталът на измеренията щяхме да достигнем след няколко часа. Докато летяхме към портала, аз, Ким и Палма пиехме кафе в каютата. Около кораба нямаше огромно придвижване. Само един патрулен транспортен съд на драконите ни съпроводи до самия портал.

         Към портала на измеренията влязохме със скорост към 800 км/ч, както беше по устав. През него щяхме да летим още няколко часа. Докато летяхме през портала, аз и Ким пиехме кафе, а Рорри приготвяше храна за обяд и вечеря. Сина ми Джейсън си играеше с Поки и дребното детско роботче, както и в симулатора, който го обучаваше на всички нужни познания. Когато по- късно излязохме от портала на измеренията, към този момент бяхме във системата   Doritx.   Това беше система със три звезди, 210 планети и луни.                         Браун, Джейн и Никита бяха пристигнали при нас.

        - Пристигнахме!… - сподели Браун. - Тук имаме три звезди и 210 планети и луни… Откъде да стартираме разузнаването?…

        - Според мене от най- близкия обект!… - сподели Никита.

        - Така и ще направим…. Вече номерирахме планетите, пътуваме към планета 24!… - сподели Браун.

        - На каква отдалеченост е планета 24?… - попита Джейн.

        - Почти пет часа!… - сподели Браун.

        - Да приготвим хеликоптера за полет!… - споделих аз. - Напред ще отидем със него!…

         Нашият хеликоптер  Dark star  беше страхотна машина- повсеместен дребен галактически транспортен съд. С него пътувахме близо 40 души, до момента в който огромния транспортен съд оставаше в орбита.  Когато по- късно се отделихме от главния транспортен съд, със хеликоптера, там бяхме близо 40 души, измежду които нашия екип алфа, както и 10 боеца за защита и разузнаване с джетовете. Приближавахме планета 24. Корабът  Nissan остана в орбита, а ние със  Dark star продължихме нататъка. Докато се спускахме към повърхността на планетата напред имахме няколко сонди с камери, които ни посочваха авансово картина от планетата.  На височина от 800 метра намалихме скоростта и водачите Джо и Джими задействаха системата дерижабъл. Това бяха големи балони с лек газ, които ни задържаха в небето, съвсем без да използваме моторите си. Така щяхме да можем да сканираме планетата и да правим всички инспекции по сигурността си.  Докато траеше сканирането и другите инспекции, ние с Ким и Палма бяхме в своята тукашна каюта и пийвахме джин, а аз пушех неизменимата си лула. Първата картина от повърхността, която получихме показваше, че планетата е едва обитаема, а локалната цивилизация няма летящи машини. Нашето разузнаване беше с няколко насоки- търсене тук-там за колонии на драконите, влизане в контакт за търговия и пазаруване на технологии и познания, както и от военна позиция за привличане на военни съдружници. 

         Когато по- късно през този ден приземихме хеликоптера на една поляна край някакво селце, ние излязохме на открито с цел да огледаме местността тук. Флората и фауната тук бяха изключително интерсени. Край поляната течеше дребна река, необятна няколко метра. Бяхме стиснали крепко автоматите и се оглеждахме за зверове, само че наоколо нямаше. Усещането при първото стъпване на тази планета не ни изненада с нищо. Чувствахме се в надълбоко извънземие, както си беше в действителност. Докато ние запалихме огън край потока, петима от нашите отпътуваха към селото с цел да осъществят първия контакт. Двамина от нашите хванаха в реката няколко риби от по два кг, а ние се заехме да ги опечем, някой донесе бира… Хапвахме прясната риба и чакахме вести от изпратените до селото бойци. Ким и Палма бяха до мене.  Само половин час по- късно бойците се обадиха след сбъднат контакт с локалните. Ние прегледахме записа на това събитие, виждайки за пръв път локалните форми на живот, които бяха птицохуманоидни същества. Нашият пълководец Манхатън подреди на бойците да останат в селото и да беседват с локалните по множеството от спуснатите в инструкциите задачи- търговия, технологии, боен съюз, пазаруване на земи. През това време ние бяхме на скара- бира край потока и се радвахме на хубавото време тук. Ким и Палма се мотаеха към мене, щастливи от хубавото време и обстоятелството, че са наоколо до мене. Аз не оставих това без реакция от моя страна. Това бяха две млади девойки и заслужаваха, човек още веднъж и още веднъж да флиртува с тях…

         По- късно ние загасихме огъня и тръгнахме също към селото. На хеликоптера оставихме 10 души от нас, с цел да го охраняват. След като прекосихме поляната на дестина минути от нас беше първата барака на локалните. Те се бяха събрали към нашите бойци и разговаряха с тях. Когато ние се приближихме Джейн сподели:

        - Ама, че странни същества!…

        - Тихо, ще ги обидиш!… - сподели Никита.

        - За какво ще приказваме с тях?… - попита Джейн.

        - Оставете на мене!… - споделих аз.

         Нашите петима боеца бяха поразговаряли много със локалните, които ги гощаваха с някакви напитки и плодове. Ние се присъединихме към тях и Манхатън сподели:

        - Какво стана момчета?…

        - Разговаряме, сър! - сподели един от бойците. - Преводът е приемлив!…

          Местните птицохуманоиди почерпиха и нас. Тогава един всред тях се изправи и сподели:

        - Добре пристигнали звездни хора!… Ние ще поддържаме връзка с вас със наслада!… Разбира се, че ще се включим във вашия боен съюз, ще търгуваме с вас и ще ви продадем свои земи!… - сподели той. - Да пием за тази среща на нашите два свята!…

         Питиетата бяха леко алкохолни, а плодовете имаха усети сред месото и солетите. Общуването ни със локалните продължи през целия ден. Те имаха елементарен селски живот на животновъди. По темперамент и неговите особености, те не бяха нападателни същества, само че обстоятелството, че ще вземат участие във боен съюз със нас говореше, че могат да бъдат мощни и войнственни, когато се наложи…  По- късно вървяхме из гората, аз, Ким и Палма със един от локалните хора. Той ни водеше към своята барака, скрита в гората, както ни сподели той, тъй като по този начин му харесвало. Тези същества бяха еднополови, размножаваха се посредством яйца, а процесът зависеше от тяхното предпочитание за поколение. Този локален птицохуманоид имаше шест деца, някои напълно дребни. В неговата барака беше топло и прелестно. Насред нея гореше огън в глинена печка- камина. Той беше общителен да ни нагости със пържоли от животинския тип, който отглеждаше из гората.  Хапвахме щедро, а виното, което ни почерпи беше великолепно. Този локален беше техния набожен лидер, както той ни изясни. Казваше се Поик’ суан. Докато бяхме при него той ни описа за живота в това село. Следобедът течеше, а ние се черпехме при нашия общителен хазаин и изобщо не бързахме. 

         Вече се беше мръкнало, когато вървяхме по една пътека към хеликоптера. Ким и Палма се държаха за мене, а напред вървяха Браун, Джейн и Никита. Войниците ни също бяха с нас. Неоставихме никого в селото.

        - Да не ни нападне някой звяр!… - тормози се Ким.

        - Не се страхувай- въоръжени сме!… - споделих й аз, а тя се притисна към мене, трепереща от боязън.

         Стигнахме при хеликоптера без затруднения, а там към този момент ни чакаха.

         Вечертта ни на борда на хеликоптера  Dark star   протече край камината в каютата ни. Бяхме се събрали с Браун и неговите девойки на по чаша джин.

        - Колко време ще останем на тази планета?… - попита Ким, до момента в който отпиваше глътка джин, притисната у мене в двойното кресло.

        - Ще съберем данните за тукашната флора и фауна, за птицоподобните и по-късно към този момент ще можем да продължим нататък!…. - споделих й аз, смукнах тютюнев пушек и се любувах на това хубаво момиче, прилепнало за мене.  Вечертта продължаваше, а ние седяхме край камината в уютната каюта и се радвахме на положителната си компания. Из хеликоптера всичко беше умерено. Охраната през пет минути минаваше около каютата ни.

        - Какво ще кажете за птицоподобните?… - попита Ким.

        - Добродушни са!… - сподели Джейн.

        - Ще ни бъдат положителни съдружници!… - сподели Браун.

        - Наздраве, другари!… - подвигна чашата си Никита. - Да пием за новата ни работа и за своя триумф!… Където и да идем!…

        - Наздраве!…

         Вечертта ни се беше трансформирала в дребен празник. Аз пушех лула тютюн и се радвах, седнал до камината, а у мене беше сгушена Ким. Докато си пийвахме джина, ние обсъдихме проектите си за другия ден, а на открито беше прохладна и тиха вечер на която се насладихме както трябваше. Когато двамата с Ким излязохме на терасата на каютата, свежият въздух ни удари чак в петите. По корабите не се дишаше напълно чист въздух, което би излязло доста скъпо…

         На сутринтта станах пресен и жизнен, в положително въодушевление. Разсъних се на чешмата и укрепих огъня в камината. Ким стана малко след мене. Навън беше прелестно време, както съумях да виждам, щом се демонстрирах на терасата на каютата. Ким излезе при мене и сподели:

        - Добро утро, Алекс!…

        - Добро утро!… - споделих аз.

        - Какво ще вършим през днешния ден?… - попита тя.

        - Същото като през вчерашния ден!… - споделих аз.

        - Страхотна природа има тук!… - сподели тя, а аз кимнах и възпламених лула тютюн.

          Палма скоро се появи при нас със кана кафе.

         - Днес май ще е прекрасен ден!… - сподели тя и се заехме с кафето си. Навън бойците организираха обучение, а дребна група от тях ловеше риба за следобеден ваучър, за който до селото бяха изпратени двама души, с цел да повикат локалните на този ваучър. Беше извадена бира в бидони и веселието щеше да стартира всеки миг край огъня, който възпламениха момчетата до потока. Ние тримата още пиехме кафе на терасата, когато заприиждаха птицехуманоидите. Те бяха стотина. Нашите момчета им дадоха по халба бира и рибешко филе от скарата, а в близост звучеше хубава музика от нашия хеликоптер, записвана  през миналите няколко години.

        - Добро начало на контакта ни с тази форма на живот!… - сподели Ким.

        - Те са добродушни и доброжелателни, съгласно мене!… - сподели Палма.

        - Хайде да слезем при огъня, девойки!… - споделих аз.

         Край огъня се бяхме събрали съвсем всички от екипажа, както и стотината локални. Те харесаха бирата, а за рибата какво да кажат- тя си беше от тяхната река. Докато се черпехме със локалните извънземни ние попивахме всякаква информация, както от тях самите, по този начин и от флората и фауната в близост. Тука напълно скоро щеше да има военна база на драконите, а за детайлностите чакахме почитан човек от тази раса, с който щяхме да подпишем контракти за военната база, както и търговски контракт. Но това в този момент тук не беше на предна линия. Докато вървеше празненството ние се радвахме на хубавия ден и на хубавата природа към нас. Това щеше да остави дълбоки мемоари за добре прекарано време на тази планета.

         Беше пристигнал следобеда, а всички ние, към огъня продължавахме да се веселим.

        - Дали са оставили хора в селото?… - попита Браун.

        - Струва ми се, че селото беше от над 200 колиби!… - сподели Никита.

        - Защо те интересува това, Браун?…. - попита Ким.

        - Просто ми е любопитно!… - сподели той.

         Разбира се до момента в който ставаше всичко това имахме постоянна защита към хеликоптера и купона ни.

         По някое време същия следобед  наоколо кацна втория хеликоптер от нашия транспортен съд със 50 души на борда. Те се разгънаха към двата хеликоптера изучавайки всеки сантиметър от местността. Бяха пристигнали и лекари, които щяха да сканират няколко хуманоида, за архива ни. Тази информация щеше да е потребна при оказването на здравна помощ. Ние шестимата се черпехме с бира и се разхождахме край потока в ранния следобяд. Филето от риба, приготвено на скара имаше добър усет.

        - Цял ден ли ще е по този начин?… - попита Ким.

        - Ами какво да вършим друго?… - попита Джейн.

        - Ще се разглезим по този начин!… - сподели Ким.

        - Не философствай повече!… - посъветства я Никита.

         Тъкмо се бяхме разположили край огъня, когато дойде един боец от кораба и сподели:

        - Приближава транспортен съд!… Опасяваме се, че това са пасари!…

        - Бойна паника!… - извика Манхатън. Разтичахме се към хеликоптера, а някой изясни на локалните какво става. От кораба ни предложиха да изчакаме долу на планетата, по този начин й направихме. Беше почнало да се смрачава, когато шестимата се бяхме подредили край камината и пиехме кафе, а аз със неизменимата лула в ръка. Навън нямаше никого, дори огъня беше загасен, а локалните си отидоха в селото, треперещи от новината за огромното зло, което наближава… Скоро щом се мръкна напълно от кораба потвърдиха, че идва транспортен съд на пасарите (човекоядни чудовища, главния зложелател на драконите). Докато ние си пиехме кафето, обсъдихме проект за деяние, в случай че пасарите кацнат някъде наоколо. Отбранителната система на хеликоптера ни беше задействана. Аз пушех лула тютюн, а у мене се беше сгушила Ким. Тази вечер нямахме същото успокоение както предходната, само че в каютата беше все по този начин уютно и прелестно.            

         На сутринтта се разсъниха пресен и отпочинал. Разсъних се на чешмата и укрепих огъня в камината. По- късно до момента в който със Ким пиехме сутришно кафе от отчета разбрахме, че пасарите са се приземили някъде из планетата, а в този момент търсеха къде са тъкмо. Манхатън тази заран изпрати втория хеликоптер по следите на пасарите, а ние оставахме край това село с цел да учим този свят, само че със подготвеност да се евакуираме при заплаха. Аз пушех лула тютюн и се радвах на започващия ден, а Ким се мотаеше към мене, още сънлива. Скоро стана от сън и Палма. По това време из хеликоптера се водеше обучение. Войниците бяха подготвени за конфликт със пасарите. По- късно Манхатън реши също да се включим в издирването на пасарския транспортен съд. Излетяхме по някое време и се насочихме на изток, някъде където можеше да е кораба на пасарите. Издигнахме се на 600 м. височина и я поддържахме, до момента в който летяхме нататъка. Издирването на пасарския транспортен съд нямаше да е лесна работа. Ние предолагахме, че на борда му има най-малко 100 пасари, както нормално. Сдяхме край камината тримата с Ким и Палма.

        - Значи и тука ще се води война!… - сподели Ким.

        - Правилно си рабрала!… - споделих аз.

        - Жалко за хубавата планета!… - сподели Палма.

        - Не зависи нищо от нас!… - споделих аз. - Пасарите са бързи и бързо се развъждат, а ние разполагаме със лимитирани сили!…

         Летяхме повече от час на изток, търсейки пасарския транспортен съд. Успяхме да преброим стотина села под нас със нормалните сламени колиби, някои от тях огромни шатри.  Докато търсехме със всички налични средства за търсене, ние с Ким и Палма обмисляхме проект за идна борба със пасарите. Джетовете с които разполагахме бяха четири, а бойците към този момент ги стягаха за идни борби.

        - Развалиха ни спокойствието тези пасари!… - недоволстваше Ким.

        - Във война сме въпреки всичко!…. Какво друго да чакаме?!… - сподели Палма.

         Слънцето се показваше из зад облаците, а тук-там валеше дъжд. Очаквахме мъгливо време с влошена видимост. Това не беше проблем за нашия хеликоптер, който беше екипиран с прецизни системи за водене в мъгливо и неприятно време. Сутринтта започваше с проблеми за нас.

        - Днес би трябвало да намерим пасарския транспортен съд!… - споделих аз.

        - Планетата е огромна, може и да не го намерим елементарно!… - сподели Ким.

        - А би трябвало ли да го търсим?… - попита Палма.

        - Затова сме тука!… - споделих аз.

         По някое време от втория хеликоптер ни оповестиха, че са намерили кораба на пасарите, а ние взехме курс към тях. Това беше място на 3,200 км. от нас. Докато летяхме натам, ние обмисляхме няколко тактики за унищожаването на пасарския транспортен съд.

        - Колко път имаме до там?… - ме попита Ким.

        - Няколко часа!… - споделих аз.

        - Достатъчно време с цел да пием по едно кафе!… - сподели Ким.

         Седнахме към камината да пием кафе и да пушим, а хеликоптера летеше над планинска околност. Когато няколко часа по- късно намерихме втория хеликоптер, оттова ни оповестиха, че пасарския транспортен съд в наоколо. Трябваше да вземем решения по проекта за унищожаването му. Наблюдавахме пасарския транспортен съд от близо час. Пасарите бяха излезли на открито от кораба и нещо правеха край него, само че какво ние неможахме да разберем.

        - Да ги обстреляме!…. - сподели Манхатън, а малко по-късно ние открихме пукотевица от височина 200 м. към пасарския транспортен съд. Нашите снаряди изненадаха чудовищата и те дадоха доста жертви, а от кораба им нищо не ставаше повече.

        - Колко оцеляха от тях?… - попита Браун.

        - Четирима избягаха в гората!… - сподели водачът Джо.

        - Пуснете два джета да ги намерят и убият!… - сподели Манхатън, а ние закръжихме в близост с хеликоптера.  Два часа по- късно бяхме слезли долу с джетове и преследвахме четиримата оживели пасари. Те успяваха да ни избягат в продължение на часове. Може би знаеха, че сме повече от тях и това ги караше да бягат. Бяхме спрели да си починем до едно дърво в гората. Ким се подпря на дървото, дишайки тежко и сподели:

        -  Изморих се към този момент!…. Докога ще ги гоним?…

        - Докато ги настигнем!… - сподели Браун.

         След почиваката продължихме след пасарите. Следобедът беше преполовен, когато аз възпламених лулата си, крачейки след другите по пътеката през гората. Пасарите имаха преднина от половин час. Докато пушех ние стигнахме до висока поляна, под която пътя се спускаше надолу към низината. Точно тука видяхме от височината къде са четиримата пасари. Те напредваха към малко село, със стотина колиби, наподобява към този момент поогладнели, Ние прозорливо изпратихме два джета с бойци край селото, а ние изчакахме хеликоптера да ни прибере от същата поляна, високо в планината. По- късно, към този момент на борда на хеликоптера научихме, че нашите бойци с джетовете към този момент са простреляли четиримата пасари. Приземихме хеликоптера край същото село, с цел да нощуваме.

         Вечертта към този момент идваше, а ние шестимата с Браун и мацките бяхме край камината в каютата и се радвахме на настъпилото успокоение. В каютата беше уютно и прелестно, а сега в близост нямаше пасари. Край хеликоптера пазеха постове. Ким беше се излегнала у мене на двойното кресло и пиехме джин с по лула тютюн.

        - Хама, че приятна вечер!… - сподели Ким.

        - Оттървахме се от пасарите, засега… - сподели Палма.

        - Докато дойдат идващите!… - сподели Браун.

        - Може да мине време дотогава!… - сподели Джейн.

        - Да се радваме на спокойствието, до момента в който го имаме!… - сподели Никита.

         Тази вечер на борда на кораба бяха присъединили радарите за далечно прихващане, откакто Манхатън се ядоса, че не сме забелязали овреме пасарския транспортен съд. Този път нямаше да има изненади. Прихванати отдалеч, пасарите нямаше да доближат изобщо до планетата, като корабът ни щеше да ги унищожи напряко в космоса. Ние шестимата се радвахме довечера на положително въодушевление, изключително откакто приключихме със пасарите, най-малко за момента. Ким се притискаше у мене и смучеше пепси, а повечето- джин. Докато си седяхме в топлата каюта бойците бяха се срещнали с локални от селото. Раздадоха им дарове и новината, че злото е отблъснато скоро обиколи земите на птицехуманоидите. Те ни се радваха като на спасители, а ние не отказвахме вкусна риба и плодове, които ни носеха в символ на признателност. По някое време запалихме огън край кораба, а тъй като селото беше напълно наоколо скоро заприиждаха хора от локалните. Ние извадихме бидони с бира, а на скарата хвърлихме прясна риба, уловена от предходния ден. Щом пуснахме хубавата музика, празникът към този момент беше налице. Времето, малко хладно не ни пречеше на веселието, което щеше да продължи до късно през нощта. Шестимата с Браун и девойките се разхождахме към огъня и се радвахме на хубавата вечер, след отблъскването на пасарите.

         На сутринтта се разсъниха в положително въодушевление.  Разсъних се на чешмата и възпламених лулата с тютюн, а Ким свари кафе, след което седнахме тримата край камината.

        - Какво ще става през днешния ден, Алекс?…. - попита Ким.

        - Възможно е през днешния ден да продължим нататъка към идната планета!… - споделих аз. - Но още нищо не се знае…

         Ние със хеликоптера се намирахме край едно село на птицехуманоидите, където през вчерашния ден беше имало нахлуване на пасарите. Навън беше слънчево, чудно време, а нашите бойци правеха обучение под командването на Манхатън. Местните хора и това утро пристигнаха при нас да си поддържаме връзка. Те се съгласиха на боен съюз и на търговия със нас, а скоро тук щяха да дойдат драконите с цел да изградят своя военна база тук. Докато пиехме сутришно кафе и пушехме тримата разгледахме фотосите на тази околност, която ни бяха създали бойците. Местността в която се намирахме беше извънредно красива, а локалните скотски типове бързо привикнаха със нас, със ясното схващане, че ние сме някакви посетители тук на тази планета.

        - Алекс, хайде да се поразходим на открито!… - сподели Палма.

        - Да се разходим!… - споделих аз.

         Асансьорът ни спусна на равнището на поляната и ние излязохме от хеликоптера. Войниците и през този ден ловяха риба в близкото езеро до селото, а както си имахме към този момент бит запалихме огън и организирахме скара- бира празненство със локалните. За да стане по- радостно пуснахме защита музика, която локалните хора харесаха. Манхатън скоро разгласи политане към идната планета от тази система за следобеда. Докато чакахме да пристигна този час, ние се черпехме с бира и филе от риба от скарата. Щяхме да запазим положителни мемоари от планета 24.

         Малко след два часа следобяд стартирахме към орбита и към нашия главен транспортен съд, с цел да продължим към идната планета, която искахме да изледваме. Няколко часа по- късно скачихме хеликоптера към кораба  Nissan  и със него продължихме нататък. Когато с Ким и Палма се върнахме в каютата си на борда на кораба, тук Рорри и сина ми се забавляваха със Поки и дребното детско роботче. Аз се разположих до камината и се унесох в мислите си със лулата в ръка. Според изчисленията на нашите навигатори, щяхме да достигнем планета 17 след  десетина часа. Достатъчно време с цел да се видя със Рорри- майката на дребния Джексън, моя наследник, който беше на по- малко от две години. Докато го държах на коленете си и му говорех, той любопитстваше къде изчезвам понякога, а аз му обясних на простоват детски език, че разузнаваме с хеликоптера, какво има по планетите. Сетне се унесох в своите мисли, а Ким, Палма и Рорри се захванаха да подготвят обяда. Мислите ми се мотаеха към предишното ми, когато живеехме на Земята, още преди робството. Спомнях си другари, гаджета и доста радостни случки, които стопляха душата ми в това отдалечено и далечно място. По някое време при нас пристигнаха Браун и двете ми мацки. Джейн се зарадва да ме види и се усмихна:

        - Алекс!… Как сме през днешния ден?…

        - Благодаря, великолепно!… - споделих аз.

        - Как я карате?… - попита Браун.

        - Седим си на топличко и готвим обяда!… - сподели Ким. - Сядайте да пийнем джин с тоник!…

        - Какво знаем за планета 17?… - попита Никита.

        - Никой още не е ходил там!… - сподели Браун. - Ние ще сме първите!…

        - Аха!… - кимна Никита. Джинът прелестно се разливаше по телата ни, а в камината горяха дръвца и въглища, разнасяйки приятна миризма. Следобедът ни преминаваше в сладки приказки, на чаша джин и лула тютюн. Обядът скоро беше подготвен и седнахме да хапнем.

 

         Следобедът ни продължи с проекти и подготовка за слизане на планета 17, тогава когато пристигнехме там. Нашият извънземен инструктор- Флу ни помагаше със проектите, със своя голям опит в проучването на непознати планети. В същото време към кораба ни и по курса ни нямаше никакви летящи обекти. Планета 17 достигнахме чак вечертта и започанхме сканирането й. Можехме да научим доста за нея още от орбитална височина и това беше първата ни задача. Бяхме излезли с Ким и Палма на разходка из кораба. Из коридора се мотаеха бойци, приготвящи хеликоптера ни за втурване към повърхността на планетата. Планирахме го за рано сутринтта, а може би и още през нощта (бордово време).

         Сканирахме планетата от пет часа. За това време открихме градове по нея, а имаше и летящи обекти. Присъствие на пасарите тука не се забелязваше, само че беше изцяло допустимо. Дойде време да се спуснем със хеликоптера  Dark star  към повърхността на планетата. Бяхме поспали няколко часа, преди старта, а спсукането щеше да продължи няколко часа. Докато се спускахме надолу към планетата, аз пушех лулата си и следих приборите по пулта си. Спускането мина обикновено, а на 700 м. височина задействахме балоните и увиснахме на дерижабъл над някакво море...Скоро от хеликоптера се отделиха два джета (по- дребни хеликоптери, за 4- 10 души) с по четирима боеца. Те щяха да създадат най- първото разузнаване на тази планета. Докато чакахме информация от тях, аз пушех лула и слушах музика, а Ким и Палма  се бяха сгушили у мене в двойното кресло край камината.

        - Какви ли същества населяват това място?!… - сподели Ким.

        - Все някакви са!… - сподели Палма. - Има ли значение това?…

        - Не. - сподели Ким.

         От джетовете, пуснати на разузнаване скоро ни изпратиха първата картина от повърхността. Местните форми на живот бяха кучеподобни. Планетата не беше неприятна, а когато единия джет наближи близкия град, ние видяхме какво съставлява той. Добра архитектура и забавни летящи машини. Първия контакт беше сбъднат напълно скоро. Кучеподобните не се изненадаха да видят хора от Земята. Разговорите протекоха в непринудена атмосфера, а за битието на локалните имахме време да научим повече.

         В следобеда нашите водачи Джо и Джими приземиха хеликоптера на площадка край тукашен търговски център. Из сред първите излезли на открито бяхме ние с Браун и девойките. Не се изненадахме, че тука имаше сьщества и от други планети. Крачехме из комерсиалния център и попивахме всякаква информация със мислофоните си. Скоро намерихме барче и влязохме в него с цел да си починем след обиколката. Тук се почерпихме с някакво тукашно пиво и постояхме близо час. Вече следобеда си отиваше, когато станахме с цел да се прибираме на борда на хеликоптера. Мислехме да пренощуваме тук на площадката край комерсиалния център. Така щяхме да сме наоколо до локалните типове и по- елементарно да ги учим. В края на следобеда седяхме край камината шестимата и гледахме филмите, снимани през днешния ден. Всяка нишка информация беше обработвана от компютъра за оформяне на цялостна картина на този свят. Някъде по това време Манхатън се срещна със почитан представител на локалните типове, с който подписаха контракти за военно- комерсиално съдействие. Ние показахме на госта си нашия хеликоптер и му подарихме уред за радиовръзка със нас, който щеше да ни свързва от огромна отдалеченост, даже от друга планета. Той си отиде с положителни усещания от нас, а скоро след нас тука щяха да дойдат драконите с цел да построят първата си тукашна военна база. Вечртта пристигна при нас в уютната каюта и ни донесе приятни страсти. Докато се черпехме с джин момчетата разузнаваха из града. Интересуваше ни всичко. Откъде са другите извънземни, по какъв начин живеят локалните типове, ка поддържат връзка, какви са техните организми и какви особености имат те. Нашата вечер продължи на чаша джин край камината, до момента в който Рорри и Ким правеха вечерята. В каютата беше топло и уютно, а Поки, който този път беше със нас, майстореше нещо в своя ъгъл. Както се разбра, Поки майстореше собствен робот- асистент, пригаждайки детски робот за универсална активност. Аз пушех лула, а у мене се бяха излегнали Ким и Палма в комфортното двойно кресло до камината. Тази вечер нямахме никакви съществени задания и се бяхме оставили на положителното си настроение… 

        - Още една другарска планета!…. - сподели Палма.

        - Да, в тази система очевидно ще образуваме добър боен съюз!… - сподели Браун.

        - Кога ще дойдат тука драконите?… - попита Ким.

        - Те непрестанно знаят какво вършим ние, а щом всичко е наред, ще дойдат с цел да построят военната си база и тук!…. - сподели Браун.

          По някое време тримата с Ким и Палма излязохме за разходка из хеликоптера. По коридорите имаше най-вече бойци от защитата, а Манхатън беше отишъл да напазарува забавни артикули от пазарището. Свихме към басейна, където тримата поплувахме близо час. Сетне завлякохме униформите си, стегнахме се и излязохме из града с петима боеца защита. Нямахме съответна цел, а просто се разхождахме. Този град беше забавен по принцип.

         Бяхме завили по една улица, водеща към кея до реката. Тук местността беше извънредно привлекателна, осветена с улични лампи. Планета 17 имаше две луни, а тъкмо довечера те се виждаха на западното небе, съвсем една до друга.

        - Тука е ужасно!… - сподели Ким, хванала се на разположение за мене, а Палма таман ни правеше фотоси.

        - Предполагам, че ще разузнаем и тези луни!… - сподели Палма.

        - Естествено!… Ще разузнаем и тях!… - споделих аз, и тримата седнахме на една скамейка на кея, загледани в небосклона, отрупан със звезди. Из реката плуваха няколко корабчета, със светлинки по тях, нещо което направи вечертта ни сантиментална. Седяхме на пейката от близо час, а петимата боеца пушеха до едно дърво на брега. Аз извадих лулата си и възпламених, а Ким и Палма извадиха дребните шишета с джин от униформите си.

        - Наздраве!… - кимнаха те и отпиха по глътка. Времето тук беше отлично, не доста студено, прелестно и свежо, с ухания на непознати растения. Тримата пушехме с моята лула, отпивахме джин и съзерцавахме това чудно крайче от света. От пейката виждахме небостъргачите в далечината, както и огромна повърхност от реката. Нататък започваше гора, а наоколо имаше някакъв ресторант на самия пристан. Ние се чувствахме великолепно на пейката и даже не мислехме да идем на ресторанта, а бойците бяха почнали да скучаят и да си описват остарели случки от живота си.

        - Ще поостанем ли още тука?… - попита Ким. - Има нещо в това място!…

        - Нямаме задания, можем да останем тука, колкото си желаеме!… - споделих аз.

        - Ще се обадим ли на Браун и мацките да дойдат при нас?… - попита Палма.

        - Да им се обадим!… - споделих аз.

         Браун, Джейн и Никита ни откриха след половин час. Пейката ни събра всичките, а настроението ни довечера биеше всевъзможни върхове. Джейн изключително се радваше, че ме вижда. С нея имахме връзка близо две години, преди да се свържа със Рорри, а Палма беше най- новото нещо в живота ми, докато  Ким още беше на дневен ред…

        - Какви са проектите за на следващия ден, Алекс?… - ме попита Браун.

        - Ще преглеждаме града и имаме срещи със научни служащи и военни!… - споделих аз.

         На сутринтта се разсъниха пресен и жизнен. Разсъних се на чешмата и възпламених лул